Steemit Whitepaper translated into Bulgarian ! Steemit Whitepaper преведена на български ! Part 3

patelincho (67)in #steem • 7 years ago (edited)

Today I thought about how I can contribute to the community. I know Bulgaria is not a big country but we also have people interested in crypto. For these users is also important to understand Steem and a Steemit rules. In several parts I will translate the full Whitepaper .

Днес се замислих как мога да допринеса за общността. Знам, че България не е голяма страна, но имаме и хора, които се интересуват от крипто. За тези потребители е важно да разбират правилата на Steem и Steemit. В няколко части ще преведа пълният техт на Steemit Whitepaper .

Setting Price Feeds

Astute readers will recognize that an interest bearing asset of limited supply may trade higher or lower than the underlying asset depending upon other opportunities to earn interest on the same asset. With a high interest rate paid on an asset pegged to the US dollar many people will bid up the limited supply of Steem Dollars until they are no longer valued at $1. In economics there is a principle known as the Impossible Trinity which states that it 4 is impossible to have all three of the following at the same time:

1. A stable exchange rate

2. Free capital movement

3. An independent monetary policy

If Steem feed producers aim to have an independent monetary policy allowing it to create and destroy Steem Dollars while simultaneously having full control over the interest rate then they will encounter problems. The Impossible Trinity says that Steem Dollars either need to restrict capital movement, have an unstable exchange rate with the dollar, or have limited control over the interest rate

The primary concern of Steem feed producers is to maintain a stable one-to-one conversion between SMD and the U.S. Dollar (USD). Any time SMD is consistently trading above $1.00 USD interest payments must be stopped. In a market where 0% interest on debt still demands a premium, it is safe to say the market is willing to extend more credit than the debt the community is willing to take on. If this happens a SMD will be valued at more than $1.00 and there is little the community can do without charging negative interest rates.

If the debt-to-ownership ratio is under 10% and SMD is trading for less than $1.00 then the interest rate should be increased. This will encourage more people to hold their SMD and support the price.

If SMD trades for less than $1.00 USD and the debt-to-ownership ratio is over 10% then the feeds should be adjusted upward give more STEEM per SMD. This will increase demand for SMD while also reducing the debt-to-ownership ratio and returning SMD to parity with USD.

Assuming the value of STEEM is growing faster than Steem is creating new SMD, the debt-to-ownership ratio should remain under the target ratio and the interest offered benefits everyone. If the value of the network is flat or falling, then any interest offered will only make the debt-to-ownership ratio worse.

In effect, feed producers are entrusted with the responsibility of setting monetary policy for the purpose of maintaining a stable peg to the USD. Abuse of this power can harm the value of STEEM so SP holders are wise to vote for witnesses that can be counted on to adjust the price feed and interest rates according to the rules outlined above.

If the debt-to-ownership ratio gets dangerously high and market participants choose to avoid conversion requests, then the feed should be adjusted to increase the rate at which STEEM paid for converting SMD.

Changes to the interest rate policy and/or any premiums/discounts on the STEEM/SMD conversion rate should be a slow and measured response to long-term average deviations rather than attempting to respond to short-term market conditions. The blockchain is paying liquidity providers for their service in absorbing short-term demands.

It is our belief that these rules will give market participants confidence that they are unlikely lose money by holding SMD purchased at a price of $1.00. We fully expect there to be a narrow trading range between $0.99 and $1.01 for SMD under most market conditions.

Настройване на ценовите емисии

Очевидните читатели ще признаят, че лихвоносният актив с ограничено предлагане може да се търгува по-високо или по-ниско от базисния актив, в зависимост от други възможности за получаване на лихва върху един и същ актив. При висок лихвен процент, плащан върху актив, свързан с щатския долар, много хора ще направят ограничено предлагане на Steem долари, докато вече не се оценяват на $ 1. В икономиката съществува принцип, известен като Невъзможната Троица, който гласи, че е невъзможно да има следните три неща едновременно :

1. Стабилен валутен курс

2.Свободно движение на капитал

3. Независима парична политика

Ако Steem производителите на емисии се стремят да имат независима парична политика, която да им позволи да създават и унищожават Steem Dollars, като същевременно имат пълен контрол над лихвения процент, те ще се сблъскат с проблеми. В Невъзможната Троица се казва, че Steem Dollars трябва или да ограничат движението на капитали, да имат нестабилен валутен курс с долара, или да имат ограничен контрол над лихвения процент.

Основната грижа на производителите на емисионни суровини в Steem е да поддържат стабилно преобразуване "един към един" между SMD и щатския долар (USD). Всеки път, когато SMD непрекъснато се търгува над $ 1,00 USD, лихвените плащания трябва да бъдат прекратени. На пазар, където 0% лихва по дълга все още изисква премия, е безопасно да се каже, че пазарът е готов да отпусне повече кредити от дълга, който общността е готова да поеме. Ако това се случи, SMD ще се оценява на повече от 1,00 щ.д. и няма нищо което общността да направи, без да се начисляват отрицателни лихвени проценти.

Ако съотношението дълг към собственост е под 10% и SMD се търгува за по-малко от 1,00 щ.д. тогава лихвеният процент трябва да бъде увеличен. Това ще насърчи повече хора да държат SMD и да поддържат цената.

Ако SMD се търгува за по-малко от $ 1.00 USD и съотношението дълг към собственост е над 10%, то емисиите трябва да бъдат коригирани нагоре и да дават повече STEEM за SMD. Това ще увеличи търсенето на SMD, като същевременно ще намали съотношението дълг към собственост и ще върне SMD към паритет спрямо щатския долар.

Ако приемем, че стойността на STEEM нараства по-бързо, отколкото Steem създава нови SMD, съотношението дълг към собственост трябва да остане под целевото съотношение, а лихвите, които се предлагат, са от полза за всички. Ако стойността на мрежата е равна или по-ниска, тогава всяка предложена лихва ще направи по-лошо съотношението дълг / собственост.

Всъщност на производителите на емисии е поверена отговорността за определяне на паричната политика с цел поддържане на стабилно закръгляване към щатския долар. Злоупотребата с тази власт може да навреди на стойността на STEEM, така че притежателите на SP са разумни да гласуват за свидетели, на които може да се прецени коригирането на ценовата листа и лихвените проценти съгласно правилата, изложени по-горе.

Ако коефициентът на дълг към собственост стане опасно висок и участниците на пазара изберат да избегнат исканията за преобразуване, тогава емисията трябва да бъде коригирана , за да се увеличи курсът, по който STEEM плаща за преобразуване на SMD.

Промените в политиката на лихвения процент и / или премиите / отстъпките при конверсионния курс STEEM / SMD следва да бъдат бавни и измерени отговори на дългосрочните средни отклонения, а не да се опитват да отговорят на краткосрочните пазарни условия. Блокверигата плаща на доставчиците на ликвидност за тяхната услуга за усвояване на краткосрочни изисквания.

Нашето убеждение е, че тези правила ще дадат на участниците на пазара увереност, че е малко вероятно да загубят пари, като задържат SMD, закупени на цена от 1,00 долара. Очакваме да има тясна граница на търговия между $ 0.99 и $ 1.01 за SMD при повечето пазарни условия.

Subjective Contributions

Subjective Proof of Work presents an alternative approach to distributing a currency that improves upon fully objective Proof of Work systems such as mining. The applications of a currency implementing subjective proof of work are far wider than any objective proof of work system because they can be applied to build a community around any concept that has a sufficiently defined purpose. When individuals join a community they buy into a particular set of beliefs and can vote to reinforce the community values or purpose

In effect, the criteria by which work is evaluated is completely subjective and its definition lives outside the source code itself. One community may wish to reward artists, another poets, and another comedians. Other communities may choose to reward charitable causes or help advance political agendas

The value each currency achieves depends upon the demand for influence within a particular community and how large the market believes each community can get. Unlike prior systems, subjective proof of work enables a community to collectively fund the development of whatever it finds valuable and enables the monetization of previously non monetizable time.

Субективни вноски или принос

Субективнатото Доказателство за Работа представя алтернативен подход за разпределяне на валута, който подобрява напълно обективните системи за доказване на работата, като минното дело. Прилагането на субективно доказателство за работа на валута е много по-широко от всяко обективно доказателство за работната система, тъй като може да бъде приложено за изграждане на общност около всяка концепция, която има достатъчно определена цел. Когато хората се присъединят към една общност, те купуват определен набор от вярвания и могат да гласуват за укрепване на ценностите или целите на общността.

Всъщност критериите, по които се оценява работата, са напълно субективни и дефиницията им е извън самия изходен код. Една общност може да пожелае да възнагради артисти, други поети и други комици. Другите общности могат да изберат да възнаграждават благотворителни каузи или да помагат за напредъка на политическите програми.

Стойността, която всяка валута постига, зависи от търсенето на влияние в рамките на определена общност и от това колко голям е пазарът, който вярва, че всяка общност може да получи. За разлика от предишните системи, субективното доказателство за работа позволява на една общност колективно да финансира развитието на всичко, което намира за ценно, и дава възможност за монетизиране на време, което преди това не можеше да се реализира.

Distributing Currency

There are two ways people can get involved with a crypto-currency community: they can buy in, or they can work in. In both cases users are adding value to the currency, however, the vast majority of people have more free time than they do spare cash. Imagine the goal of bootstrapping a currency in a poor community with no actual cash but plenty of time. If people can earn money by working for one another then they will bootstrap value through mutual exchange facilitated by a fair accounting/currency system.

Distributing a currency to as many people as possible in a manner that is generally perceived as fair is a challenging task. The tasks that can be entirely evaluated by an objective computer algorithm are limited in nature and generally speaking have limited positive external benefits. In the case of Bitcoin-style mining, it can result in the production of specialized hardware and cause people to invest time developing more efficient algorithms. It may even help find prime numbers, but none of these things provide meaningful value to society or the currency holding community at large. More importantly, economies of scale and market forces will end up excluding everyone but experts from participating in this kind of distribution. Ultimately, computation-based mining is just another way of buying in because it requires money to pay the electric bill or the development of hardware necessary to do the work.

In order to give everyone an equal opportunity to get involved and earn the currency people must be given an opportunity to work. The challenge is how to judge the relative quality and quantity of work that individuals provide and to do so in a way that efficiently allocates rewards to millions of users. This requires the introduction of a scalable voting process. In particular it requires that authority to allocate funds must be as distributed and decentralized as possible.

The first step in rewarding millions of users is to commit to distributing a fixed amount of currency regardless of how much work is actually done or how users vote. This changes the question from being “Should we pay?” to “Whom should we pay?” and signals to the market that money is being distributed and is being auctioned off to whoever “bids” the most work. This is similar to Bitcoin committing to award 50 BTC to whoever finds the most difficult hashes. Like Bitcoin, all work must be done prior-to payout and nothing should be paid speculatively on the promise to do work in the future.

The next step is to reward everyone who does anything even remotely positive with something. This is accomplished by ranking all work done and distributing proportionally to its value. The more competitive the market becomes, the more difficult (higher quality or quantity) it becomes to earn the same payout.

Разпределяща валута

Има два начина, по които хората могат да се включат в крипто-валутната общност: те могат да си купят или могат да работят. И в двата случая потребителите добавят стойност към валутата, но по-голямата част от хората имат повече свободно време, отколкото спестени пари. Представете си целта да дадете валута на бедна общност, без реални пари, но достатъчно време. Ако хората могат да печелят пари, като работят един за друг, тогава те ще стартират чрез взаимен обмен, улеснен от справедлива счетоводна / валутна система.

Разпространението на валута до възможно най-много хора по начин, който обикновено се възприема като справедлив, е предизвикателна задача. Задачите, които могат да бъдат напълно оценени от обективен компютърен алгоритъм, са с ограничен характер и като цяло имат ограничени положителни външни ползи. В случая на добив в стил Bitcoin той може да доведе до производството на специализиран хардуер и да накара хората да инвестират време, като разработват по-ефективни алгоритми. Може дори да помогне за намирането на първокачествени номера, но никое от тези неща не дава смислена стойност на обществото или на общата валута. По-важното е, че икономиите от мащаба и пазарните сили ще доведат до изключването на всички, освен на експертите от участие в този вид разпространение. В крайна сметка изчисляването на базата на минното дело е просто друг начин за закупуване, тъй като изисква пари за заплащане на електрическата сметка или разработването на хардуера, необходим за извършване на работата.

За да се даде на всички еднаква възможност да се включат и да спечелят валутата, хората трябва да имат възможност да работят. Предизвикателството е как да се прецени относителното качество и количеството работа, които хората предоставят и това да се направи по начин, който ефективно разпределя наградите между милиони потребители. Това изисква въвеждането на мащабируем процес на гласуване. По-специално това изисква органът който разпределя средствата да бъде възможно най-разпределен и децентрализиран.

Първата стъпка във възнаграждението на милиони потребители е да се ангажират с разпределянето на фиксирана сума на валутата, независимо от това колко работа всъщност е направена или как потребителите гласуват. Това променя въпроса от "Трябва ли да платим" на "Кого трябва да платим" и сигнализира на пазара, че се разпространяват пари и се плаща на онзи, който "предлага" най-много работа. Това е подобно на Bitcoin, който се ангажира да награди 50 BTC на всеки, който намира най-трудните хешове. Подобно на Bitcoin, цялата работа трябва да се извърши преди изплащане и нищо не трябва да се плаща спекулативно при обещанието да се работи в бъдеще.

Следващата стъпка е да възнаградим всеки, който прави нещо дори отдалечено позитивно с нещо. Това се постига чрез класиране на цялата работа и разпределение пропорционално на нейната стойност. Колкото по-конкурентен става пазарът, толкова по-трудно (по-високо качество или количество) става да печелите една и също заплащане.

Voting on Distribution of Currency

Assume there is a fixed amount of money to distribute, and that those who have a long-term vested interest in the future value and utility of the currency are the ones who must decide how to allocate it. Every vesting user casts their votes on who did the best work and at the end of the day the available money for that day is divided proportional to the votes such that everyone with even one net positive vote gets something.

The naive voting process creates a Prisoner's Dilemma whereby each individual voter has incentive to vote for themselves at the expense of the larger community goal. If every voter defects by voting for themselves then no currency will end up distributed and the currency as a whole will fail to gain network effect. On the other hand, if only one voter defects then that voter would win undeserved profits while having minimal effect on the overall value of the currency.

In order to realign incentives and discourage individuals from simply voting for themselves, money must be distributed in a nonlinear manner. For example a quadratic function in votes, i.e., someone with twice the votes of someone else should receive four times the payout and someone with three times the votes should receive nine times the payout. In other words, the reward is proportional to votes 2 rather than votes. This mirrors the value of network effect which grows with n 2 the number of participants, according to Metcalfe’s Law

Assuming all users have equal stake, someone who only receives their own vote will receive much less than someone who receives votes from 100 different users. This encourages users to cooperate to vote for the same things to maximize the payout. This system also creates financial incentive to collude where everyone votes on one thing and then divides the reward equally among themselves.

Гласуване относно разпределянето на валута

Да приемем, че има определена сума пари, която да се разпределя, и че онези, които имат дългосрочен интерес към бъдещата стойност и полезността на валутата, са тези, които трябва да решат как да я разпределят. Всеки притежател на права гласува за това кой е направил най-добрата работа и в края на деня наличните пари за този ден са разделени пропорционално на гласовете, така че всеки, който има дори един нетен положителен вот, получава нещо.

Процесът на наивно гласуване създава дилемата на затворника, при която всеки отделен избирател има стимул да гласува за себе си за сметка на по-голямата общностна цел. Ако всеки гласоподавател дефект, гласувайки за себе си, тогава няма да се разпространява валута и валутата като цяло няма да получи мрежов ефект. От друга страна, ако само един гласоподавател дефект, тогава този избирател ще спечели незаслужена печалба, като същевременно има минимален ефект върху общата стойност на валутата.

За да се реорганизират стимулите и да се обезсърчат хората просто да гласуват за себе си, парите трябва да се разпределят по нелинеен начин. Например квадратната функция на гласовете, т.е. някой с два пъти гласа на някой друг, трябва да получи четирикратното изплащане и някой с три пъти повече от гласовете да получи девет пъти повече от изплащането. С други думи, наградата е пропорционална на гласовете 2, отколкото на гласовете. Това отразява стойността на мрежовия ефект, който нараства с n2 броя на участниците, съгласно Закона на Metcalfe.

Ако приемем, че всички потребители имат еднакъв залог, някой, който получава само собствения си глас, ще получи много по-малко от някой, който получава гласове от 100 различни потребители. Това насърчава потребителите да си сътрудничат, за да гласуват за едни и същи неща, за да увеличат максимално изплащането. Тази система също така създава финансови стимули да се договарят, когато всеки гласува за едно нещо и след това разделя възнаграждението еднакво помежду си.

Voting Collusion

While cooperation to distribute funds to the best work is the desired goal, collusion that undermines this objective should be minimized. There are two kinds of collusion, the most straightforward is when one user simply buys a larger stake than others, and the other involves coordinating a large number of smaller stakeholders to work together. Larger stakeholders can have the voting influence of 100 or even 1000 smaller stakeholders which means they have even greater incentive to defect by voting for themselves than they had under a linear distribution.

Regardless of how much money any one individual has, there are always many other individuals with similar wealth. Even the wealthiest individual rarely has much more than the next couple wealthiest combined. Furthermore, those who have a large investment in a community also have the most to lose by attempting to game the voting system for themselves. It would be like the CEO of a company deciding to stop paying salaries so he could pocket all of the profits. Everyone would leave to work for other companies and the company would become worthless, leaving the CEO bankrupt rather than wealthy.

Fortunately, any work that is getting a large concentration of votes is also gaining the most scrutiny (publicity). Through the addition of negative-voting it is possible for many smaller stakeholders to nullify the voting power of collusive groups or defecting large stakeholders. Furthermore, large-stakeholders have more to lose if the currency falls in value due to abuse than they might gain by voting for themselves. In fact, honest large stakeholders are likely to be more effective by policing abuse and using negative voting than they would be by voting for smaller contributions.

The use of negative-voting to keep people from abusing the system leverages the crab mentality that many people have when it is perceived that one individual is profiting at the expense of everyone else. While crab mentality normally refers to short-sighted people keeping good people down, it is also what allows good people to keep bad people down.

The only “problem” with crab mentality is when people wrongly believe someone is profiting at everyone else's expense.

The Story of the Crab Bucket

A man was walking along the beach and saw another man fishing in the surf with a bait bucket beside him. As he drew closer, he saw that the bait bucket had no lid and had live crabs inside

"Why don't you cover your bait bucket so the crabs won't escape?", he said.

"You don't understand.", the man replied, "If there is one crab in the bucket it would surely crawl out very quickly. However, when there are many crabs in the bucket, if one tries to crawl up the side, the others grab hold of it and pull it back down so that it will share the same fate as the rest of them."

So it is with people. If one tries to do something different, get better grades, improve herself, escape her environment, or dream big dreams, other people will try to drag her back down to share their fate.

Eliminating “abuse” is not possible and shouldn’t be the goal. Even those who are attempting to “abuse” the system are still doing work. Any compensation they get for their successful attempts at abuse or collusion is at least as valuable for the purpose of distributing the currency as the make-work system employed by traditional Bitcoin mining or the collusive mining done via mining pools. All that is necessary is to ensure that abuse isn’t so rampant that it undermines the incentive to do real work in support of the community and its currency.

The goal of building a community currency is to get more “crabs in the bucket”. Going to extreme measures to eliminate all abuse is like attempting to put a lid on the bucket to prevent a few crabs from escaping and comes at the expense of making it harder to add new crabs to the bucket. It is sufficient to make the walls slippery and give the other crabs sufficient power to prevent others from escaping.

Съглашателство при гласуването

Докато сътрудничеството за разпределяне на средства за най-добра работа е желаната цел, тайно споразумение, което подкопава тази цел, трябва да бъде сведено до минимум. Съществуват два вида тайни споразумения, най-ясни са случаите, когато един потребител просто купува по-голям дял от други, а другият включва координиране на голям брой по-малки заинтересовани страни, за да работят заедно. По-големите заинтересовани страни могат да окажат влияние на 100 или дори на 1000 по-малки заинтересовани страни, което означава, че те имат по-голям стимул от дефект, като гласуват за себе си, отколкото при линейно разпределение.

Независимо колко пари има някой, винаги има много други хора със сходно богатство. Дори най-богатият човек рядко има много повече от следващата двойка богати комбинирани. Освен това онези, които имат голяма инвестиция в дадена общност, също имат най-много загуби, опитвайки се да играят системата за гласуване за себе си. Би било като главният изпълнителен директор на компания, която решава да спре да плаща заплати, за да може да спечели всички печалби. Всеки би се оставил да работи за други компании и компанията щеше да стане безполезна, оставяйки главния изпълнителен директор в несъстоятелност, а не в богатство.

За щастие, всяка работа, която получава голяма концентрация на гласове, също получава най-голямо внимание (публичност). Чрез добавянето на отрицателно гласуване е възможно много по-малки заинтересовани страни да обезсилят силата на гласуване на тайни споразумения или да дефектират големите заинтересовани страни. Освен това големите заинтересовани страни имат повече да загубят, ако валутата падне в стойност поради злоупотреба, отколкото може да спечели, като гласува за себе си. Всъщност, честните големи заинтересовани страни вероятно ще бъдат по-ефективни чрез контролиране на злоупотреби и използване на отрицателно гласуване, отколкото биха били, като гласуват за по-малки вноски.

Използването на отрицателно гласуване, за да не се злоупотребява със системата, използва манталитета на раците, който има много хора, когато се възприема, че един човек печели за сметка на всички останали. Докато манталитетът на раците обикновено се отнася до хора с късогледство, които държат добри хора надолу, това също позволява на добрите хора да държат лошите хора надолу.

Единственият "проблем" с манталитета на раците е, когато хората погрешно вярват, че някой печели, за сметка на всички останали.

Историята за кофата с раците

Един мъж вървял по плажа и видял друг мъж, който ловял риба в сърф с кофа за примамки до него. Когато се приближи, видял, че кофата за примамки няма капак и има живи раци вътре.

"Защо не покриваш кофата си за стръв, така че раците да не избягат?", Казал той.

"Ти не разбираш", мъжът отговорил: "Ако има един рак в кофата, той със сигурност ще се измъкне много бързо, но когато има много раци в кофата, ако някой се опита да пропълзи страната, Другите го сграбчат и го издърпват надолу, за да споделя същата съдба с останалите.

Така е и с хората. Ако се опитате да направите нещо различно, да получите по-добри оценки, да се подобрите, да избягате от околната среда или да имате големи мечти, други хора ще се опитат да ви изтеглят назад, за да споделят съдбата им.

Премахването на "злоупотреба" не е възможно и не трябва да бъде целта. Дори онези, които се опитват да "злоупотребяват" със системата, все още вършат работа. Всяко обезщетение, което получават за успешните си опити за злоупотреби или тайни споразумения, е най-малкото толкова ценно с цел разпространение на валутата като система за изработка, използвана при традиционното добиване на Bitcoin, или чрез тайно договаряне чрез минни басейни. Всичко, което е необходимо, е да се гарантира, че злоупотребата не е толкова яростна, че подкопава стимула за реална работа в подкрепа на общността и нейната валута.

Целта на изграждането на общностна валута е да се получат повече "раци в кофата". Извършването на крайни мерки за премахване на всички злоупотреби е като да се направи опит за поставяне на капак на кофата, за да се предотврати бягството на няколко раци и да се направи за сметка на това, по-трудно да се добавят нови раци към кофата. Достатъчно е стените да са хлъзгави и да дават на другите раци достатъчна мощност, за да предотвратят бягството на другите.