Две несвързани стихотворения

.

Несвързани мисли

Баща ми не е черен негър,
не съм и аз такъв.
Крача под небосвода ведър
и вярвам, че съм пръв.

Със търпение съм надарен
и чакам нощ и ден.
Но крачката ще ускоря,
във бавно темпо ще заспя.

Ще трябва даже и да тичам,
въпреки, че хич не обичам.
Какво е мойто настроение ?
Изпълнен съм със вдъхновение.

.

Несвързани чувства

Звездите се стопяват,
във изгрева на новата зора.
Те чезнат, но остават,
във сянката на гъстата гора.

И отново ще се появят,
огряни даже в слънчеви лъчи,
защото ще се отразят,
във блясъка на твоите очи.

Мечтая да се потопя,
във образа им отразен сега,
и към тях се все стремя,
да потъна в тяхната дълбочина.

Все си мисля, че тези две стихотворения обединяват екстремното с поетичното изначало на всеки човек.