Привет! Моето участие.

Защо така упорито настояваме да се увековечим? И то още приживе. Наумяваме си да утвърдим съществуването си, също както кучетата препикават пожарните кранове. Излагаме на показ заснетия си образ, поствен в рамка, пергамента с дипломата си, сребърните шампионски купи; постовяме монограми на бельото си, издълбаваме имената си в кората на дърветата, изписваме ги по стените в обществените тоалетни. Подтикът е все един и същ. На какво се надяваме? На овации, завист, респект? Или просто на внимание, независимо как ще се прояви?

Маргарет Атууд - Слепият убиец.