Home sweet home

редя от люлката, от детството безгрижно до онзи ден във който път поех. Във двора роден сякаш всичко още по-прекрасно от моите очи потича извор от сълзи юмруци стисках за да не заплача... но можеш ли сърце да укротиш. Години люти, спомени красиви... В чужбина, майко сякаш бях сирак осъден да не виждам теб и татко и моите пораснали сестри. Прекланям се пред героизмът, скъпа майко, че оцеляхте с татко в този лош момент... чужбина ме научи че богатство - това е родна стряха, бащин дом. Под този покрив, в тази бяла стая аз искам с вас щастлив да продължа.