Та ние дори себе си не обичаме. Когато се храним хаотично, когато пием вода, а в същото време сме тревожни и по този начин я зареждаме отрицателно (правим я мъртва). Мислите винаги са ни насочени към някакъв проблем, а ако нямаме ще си го измислим. Нямаме мечти, а по-скоро цели, за които си мислим, че като ги постигнем, тогава ще осъществим мечтите си .... и т.н. Е, как мислиш - обичаме ли се?!?! (Разбира се, че не слагам всички хора под един знаменател, но в болшенството си, сме такива)