.

Увод

Споделям мнението, че в нашия съвременен свят най-ценното нещо (Ако изключим здравето в личен план) е информацията. Тя обаче трябва да бъде създавана, съхранявана и ползвана. С появата на Интернет сме свидетели на истински информационен бум. Как обаче да извлечем необходимата ни полезна информация в тази истинска джунгла? Още в зората на онлайн връзките се появяват така наречените търсачки.

Търсачките – SEARCH ENGINE

Тази страница съществува от 1999 г. По това време майсторите на търсенето бяха Altavista, Dogpile, Yahoo или Lycos. Точно по това време, едно новородено дете, наречено Google, правеше прощъпулника си. Цитирания сайт съдържа две главни директории, първата има поддиректории организирани по ключово направление, а втората включва поддиректории на регионален принцип. Включени са 316 държави и територии. Независимо в коя част на света се намирате, този сайт ще ви помогне да намерите най-често използваните търсачки за съответния регион и език на съответната държава. Разбира се, включена е и България и най-използваните търсачки.

Източник на горното изображение

В зората на интернет основните проблеми бяха ограничаващата ниска скорост на компютрите, ограничения брой на индексираните сайтове поради лимитирани бази данни, недостатъчно ефикасни алгоритми използвани от търсачките и редица други проблеми. От тогава нещата са се променили драстично към решаването и подобряване на изброените проблеми.

Но сега, основния проблем преминава към потребителите на търсачките – Кои думи или изрази да използвам за да получа желания от мен резултат? Труден въпрос. Често не излиза нищо или още по-зле – излизат стотици хиляди резултати. Как да ги отсея за да достигна до желаната от мен информация? И започват вариации на тема различни комбинации от ключови думи, което отнема усилия и време.

И все пак, когато успея да намеря необходимия ми сайт, често се налага, бих го нарекъл „вторично търсене“ т.е вътре в самия сайт. Това се случва най-често в новинарските сайтове, електронните магазини и разбира се в социалните мрежи. Как може да бъде решен облекчено и този проблем?

Тагове в социалната мрежа Steemit

Тук на помощ идват така наречените тагове или хаштагове. Обозначават се със знака # . В социалната мрежа Steemit също са на разположение тагове. С тяхна помощ всички публикации в блокчейна могат да се подразделят на директории или също ги наричат категории или ако щете може да приемете, че това са подгрупи по ключова дума. Не се допускат изрази. Забелязвам обаче, че са въведени, бих ги нарекъл съставни тагове – от две и повече думи без шпация между тях. Дали са ефикасни, не мога да коментирам, но щом ги съществуват значи имат някакъв смисъл.

Таговете ни улесняват както да намираме, така и да ни намират сродни души с подобни или близки интереси.

При използването им има някои ограничения (препоръчителни), които е добре да се спазват. Например да не се използват повече от пет тага при публикуването на вашия пост. За включването им в коментарите не съм попадал да има препоръки за ограничение. Какъв е смисъла да го включвате в коментар. Например вие може във някои публикации или дори във всички да включвате ваш си таг и в коментар или в текста на публикациите си да насочвате четящия към този таг.

В заключение

Етикетите (таговете) се използват за категоризиране, сортиране, етикетиране и локализиране на публикации в блокчейна STEEM. Всяка публикация трябва да съдържа поне един таг. Първия таг е най-важен и не може да бъде променян след публикуване на статията.

Как най-ефективно и ефикасно да използваме таговете в нашите публикации? Отговор на този въпрос се опитвам да дам в друг мой пост защото тук стана дългичко.

Внимание! Когато кликнете на линка отдолу, той ще се отвори на същата страница. Има два варианта – или първо коментирайте и гласувайте тук, ако ви е харесала тази публикация, или ако отидете там, пак се върнете ако желаете.
Ето тук кликнете за да видите моите съображения при използването на таговете.