Урок за русофили - Кремъл не ви уважава - удря най-силно най-раболепните

От гневните реакции и антибългарската истерия в Москва могат да са направят много заключения и изводи, но два са най-самоналагащи се.
Първо, думата признателност не съществува в речника на съвременния руски политик. Дори в най-елементарния и смисъл - като благодарност за гостоприемство.
Не други, а българските русофили, водени от най-топли чувства, включително лоялната на РПЦ българска православна църква, отправиха покана към президента на Русия Путин да посети България за 3 март. Целта беше повече от похвална и угодна за Москва - да се държи високо темата Русия по време на европредседателството, в което българските русофили се чувстваха второстепенни и непотребни. До тук добре.
Путин не можеше да дойде по обективни причини и за това изпрати главата на Руската православна църква. Хем религиозната линия даваше по-широк спектър на възможности за внушения и влияние, хем владетелят на Кремъл правеше генерална репетиция за свое посещение по-късно през годината.
То не бяха метани на летището, не бе профилактиране през НСО на "лоши" българи - изобщо целия арсенал от живковско ноу-хау по посрещане на "братските" люде от Москва бе използван, включително забраната за други знамена на Шипка освен рускити и българските. И ..... България ври и кипи, възмутена от Патриарх Кирил. Не за друго, а защото унизи държавните институции и суверенното ни право за преценка според интерес и усещане. Не случайно и в БСП и в редица проруски медии настъпи известно отрезвяване.
Второ, кого удариха и продължават да удрят и той се чуди как да реагира, а по липса на по-добро решение се "потопи" в мълчание? За президентът Радев става реч. В Москва са гневни не на друг, а на него, защото бил "техен", проруски човек, помогнали му да бъде избран, а той неблагодарник, предател, Юда и т.н. Класика в жанра, ако не искаш да пострадаш от "братска" признателна любов, пази дистанция, защото Русия "умом не понять", тя действа грубо срещу себе си и не можем да очакваме, че ще щади чуждите. Спомнет си използваното от лидера на русофилите Драган Цанков спрямо Русия израз /перефраза на древна мисъл/- "не ти ща ни меда, ни жилото". Представяте ли колко болка е понесъл този човек за бъде отвратен до подобна степен от руския царизъм и самодържие.
Такава е съдбата на всеки русофил, който се откъсне от националния си корен и с най-добри чувства тръгва да съединява несъединимото - имперските амбиции на Кремъл и националните въжделения на България. Така остават в ничия земя, нито в Москва ги приемат, нито тук ги смятат за свои.
За това и Радев сега си чуди как да оцелее като самоуважение, защото направи всичко от каталога на братската дружба и гостоприемство, а получи звучни и продължителни шамари.
Русофилите са най-честите жертви на сляпата си признателност към Кремъл и липсата на елементарна критичност към имперските му интереси в ущърб на националните, българските.
Най-големият потърпевш от визитата на Патриарх Кирил бе най-високопоставения проруски политик в България - Президента Радев.
С този опит не съм сигурен как ще пристъпи към подготовка на визита на президента Путин и изобщо дали му трябва.
Горе от ума.
Не изпитвам удовлетворение от случилото си, на принципа "нали ви казах", защото когато унизяват българския президент, въпреки че не съм гласувал за него, унизяват и моята страна.
Крайно време е да обърнем взор към това, което ни обединява и държи заедно - страната и нейните интереси. Да превърнем обидата и гнева си в нов просветен национализъм, който накрая ще постави България и европейското начало преди всичко.