В страната на мумиите

В страната на мумиите!
🤣🤣🤣

На тези които са го чели другаде, надявам се, че пак ще Ви разсмее!

Предупреждавам, малко е дългичко, но се надявам да се посмеете.

Първото пътешествие със съпруга ми, като двойка, беше до Египет. И двамата не бяхме виждали пирамидите, а много искахме, за това избраната дестинация беше Кайро. Билети купени, куфари стегнати, натоварихме се на самолета и там...

Първо впечетление, след приземяването, ми направи колко наситен е въздуха с пясъчни прашинки, усещаше се близостта на пустинята...Минахме граничен контрол и бяхме наобиколени от тур оператори и таксиметрови шофьори, предлагащи услугите си. Решихме да не се цепим от колектива и си наехме гид, с който се разбрахме да се видим на сутринта в хотела ни (полета ни кацна привечер). Той ни помогна да си наемем такси на сносна цена и така пристигнахме в местния Шератон, прекрасен хотел, с няколко ресторанта, заобиколен от три страни от река Нил. Съпругът ми и аз, бяхме решени да опознаем града, за това, като за първа вечер, решихме да вечеряме извън хотела. Тръгнахме, шляейки се пеша. Изненада ме, че на всяко кръстовище имаше въоръжена полиция, което ме накара да се стресна малко (аджаба, защо е необходима), но от друга страна се успокоих, все пак са служители на реда. Намерихме малко, приятно на вид ресторантче и седнахме да хапнем. По принцип не сме пиячи, но когато сме на почивка, съпруга ми обича да разпуска, така че поръчахме бутилка вино и тогава падна първата бомба - "Съжалявам, но не можем да Ви сервираме алкохол!" , чейнето на мъж ми увисна. Сервитьора учтиво ни поясни, че в момента местните празнуват Рамадан и алкохол не се сервира, освен в големите хотели 😂. Ние се посмяхме на собствената си глупост, да не проверим, но за първи път в Египет, пък и традициите са си традиции, където и да отидеш...Вечеряхме и се прибрахме в хотела 😀.

Втори ден, закусихме, чудесна шведска маса, изобилна и с богат избор на кухни. Срещнахме се с екскурзовода ни във фоайето на хотела и потеглихме към пирамидите. Ако някога сте ходили, знаете, пирамидите са впечетляващи сгради, извисяващи се високо над пясъка и чакъла, трудно достъпни (стълбите към входа са издълбани в камъните от които е направена пирамидата, тъй като не можеш да ги минеш на една крачка). Във вътрешността се влиза по една дървена стълба, като носът ти почти опира в тавана (може и щот моя е малко по дълъг, така да ми се е сторило 😂). Заслужава си да се види, поне веднъж в живота, все пак са строени хиляди години преди да се появим на бял свят. След като разгледахме вътрешността (аз дори успях да се щракна в каменния ковчег на фараона), решихме да пояздим из пустинята. Аз като горда потомка на българските ханове (нищо, че преди това съм яздила 3 пъти, два от които, завършиха почти трагично), реших, че искам да се кача на арабски жребец. Много красиво животно! Собственика на няколко пъти ме попита дали мога да яздя, а аз твърдоглаво и шегувайки се отговорих - " Разбира се, че мога! Нали всяка вечер го обяздвам ей тоя жребец (посочвайки мажо)! ". Та речено, сторено. Оставиха ме да се покача на избрания от мен красавец. Мъжо и той избра едно животно и тръгнахме да пояздим около пирамидите. Докато конете се движеха ходом, всичко беше добре, но след това преминаха в тръс (всеки, качвал се на кон, знае, че това е нещо което иска овладяване), а аз с всяка стъпка на коня се накланях все повече и повече на дясно. Опитах да възстановя седяща позиция, вкопчвайки се в седлото, но не се получи. На всичкото отгоре, излязох от синхрон с движението на коня и се започна едно набиване на онези нежни и меки части от тялото ми, които бяха в допир със седлото... Така все повече и повече се накланях, докато не застанах в позиция Винету (вожда на Апачите), прикриващ се от изстрелите на бледоликите си врагове 😂😂😂. Моят прекрасен маникюр, реши в този момент да поддаде и половината от нокътя на единия ми среден пръст и до ден днешен се намира някъде из Сахара 😂😂😂. Тогава реших, че е по добре да скоча, вместо да се озова под конските копита и с боен вик се оттласнах от стремето. Мъж ми, който през цялото време яздеше зад мен, напикавайки се от смях, започна да търси телефона си да ме снима 😂. Коня избяга, а аз, покрита с дребен чакъл и пясък, с разкървавен среден пръст, положих сериозни усилия да не го удуша 😂😂😂. Както се оказа, кармата си знае работата и го наказа още същата вечер. Поради непохватното ми яздене, всичките тези меки части за които споменах по горе, придобиха един синьо-виолетов отенък и не бях в състояние да си седна на четирибуквието цяла седмица, та мъж ми беше принуден да спазва поне един аспект на Рамадана заедно с местните!

След неуспешния ми опит да обяздя истински арабски жребец, с натъртено самочувствие и разни други части от анатомията ми, отидохме в ресторант, избран от нашия гид. Аз поизмих боината рана и седнахме да ядем. През цялото време гида ни не хапна и залък. От него научихме за Рамадана, защо се чества, с каква цел се спазват постите, което аз намерих за много интересно, както и че не се консумират и брачните отношения, по време на празника. Гида много хареса хумора ни и ме попита имам ли неомъжена сестра. Аз имам две, едната тогава вече омъжена, а другата прекалено малка, по това време, но понеже моята половинка е един страхотен екземпляр от мъжки пол, чудесно вписващ се в определението зевзек, реши да се спазари за цената на малката. След дълги пазарлъци установихме цена 20 камили 😂😂😂. Естествено всичко беше на шега, а аз поисках и едно магаре, тъй като беше явно, че с кон не мога да се оправя 😂 (и преди някой да си помисли нещо, не съм продала сестра ми още 😂😂😂).🐎🐴🐪🐪🐪

Посещението ми в тази страна ме научи на много...Научи ме, че ако искам да яздя, ще трябва да взимам уроци (още не съм). Научи ме много за една друга култура, с която преди това не съм имала допирни точки, но най-шокиращото нещо на което ме научи, беше че моя англчанин не говори английски 😂😂😂. През един от последвалите дни, изпълнени с посещения на пазари, музеи, джамии, пътувания с лодка по реката, решихме да обядваме в един ресторант лодка, закотвен до хотела. Сервитьора усмихнато ни посрещна, подавайки ни менюта, а моя хубавец го попита - "May we have the wine list, please?" . Сервитьора, го погледна учудено и каза - "Excuse me?" . Съпруга ми отново попита за листа с вината, този път по бавно, предизвиквайки същата реакция. След няколко неуспешни опита за комуникация, се наложи аз да се намеся, надявайки се, че моят английски с БГ акцент, ще бъде разбран по-добре. Гарсона веднага разбра, затече се и донесе листа с вината, а след това все така усмихнато ми зададе въпроса

• "Извинте, а той говори ли английски? ". 😂😂😂. Така разбрах, че моя съпруг, чистокръвен англичанин, говори английски по зле от мен 😂😂😂. И до ден днешен това си е повод за майтап в нашата къща 😂😂😂.

Надявам се да съм развеселила и Вас!